ЕМИГРАЦИОННА ПОЛИТИКА НА ЕС

Емиграция- развитие

Към обща политика на ЕС за емиграцията

Всички държави-членки на Европейския съюз са засегнати от притока на международни мигранти. Те решиха да разработят обща емиграционна политика на ниво Европейски съюз. Европейската комисия направи предложения за разработване на тази политика, като голяма част от тези предложения станаха част от законодателството на ЕС. Главната им цел е по-доброто управление на миграционните потоци чрез координиран подход, който взима под внимание икономическата и демографската ситуация в Европейския съюз.

Въпреки рестриктивната емиграционна политика, която беше налице от 1970 г. в повечето държави-членки, голям брой легални и нелегални емигранти продължиха да пристигат в Европейския съюз заедно с търсещите убежище. Възползвайки се от хората, търсещи по-добър живот, контрабандни мрежи и мрежи за трафик се установиха в рамките на ЕС. Тази ситуация означаваше, че големите ресурси трябва да бъдат мобилизирани, за да се борим с нелегалната емиграция и особено с контрабандистите и трафикантите. Освен това беше признато, че Европейският съюз има нужда от емигранти в определени икономически сектори и региони, за да може да се справи с икономическите и демографските нужди.    

Осъзнавайки, че е нужен нов подход за управление на миграцията, лидерите не ЕС, набелязаха през октомври 1999 година на Европейския съвет в Тампере (Финландия) елементите на общата емиграционна политика на ЕС. Подходът, приет в Тампере през 1999 година беше потвърден през 2004 година с приемането на Хагската програма, която определя целите за укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в ЕС за периода 2005-2010 година.

I) Последно развитие
Икономическа миграция

  • Европейската комисия създаде през юли 2001 година предложение за Директива за условията за приемане и престой на работници от трети страни. Все пак, поради различаващите се виждания по този въпрос на държавите-членки, преговорите не доведоха до приемането на подобно законодателство. Комисията отвори през 2005 година отново дебата за нуждата от общи правила за приемане на икономически емигранти със Зелената книга за подход на ЕС за управление на икономическата миграция (COM (2004) 811). Тази консултация доведе до приемането през декември 2005 година на “Политически план за законната миграция” (COM (2005) 669), които изброява действията и законовите инициативи, които Комисията възнамерява да предприеме, за да преследва последователното развитие на миграционната политика на ЕС.
  • През юни 2006 година, Комисията представи Втори годишен доклад за Миграцията и интеграцията (SEC (2006) 892), който дава поглед на миграционните тенденции в Европейския съюз, анализирайки промените и описвайки предприетите действия по отношение на приемането и интеграцията на емигранти на национални ниво и ниво ЕС през календарната 2004 година.
  • През септември 2005 година Комисията прие съобщение “Общ план за интеграцията - Рамка за интеграцията на граждани на трети страни в Европейския съюз” (COM (2005) 389). Това съобщение дава нови насоки за действие както на ниво ЕС, така и на национално ниво. Държавите членки са насърчавани да насочат своите усилия към разработване на цялостни национални интеграционни стратегии, докато в същото време бяха предложени нови начини да се постигне съгласуваност между действията, вземани на национално ниво и на ниво Европейски съюз.

Незаконна емиграция и връщане

  • През юли 2006 година Комисията прие Съобщение за политическите приоритети в борбата против нелегалната емиграция на граждани от трети страни (COM (2006) 402), която надгражда основните принципи и постиженията на ЕС в тази област и допълнително развива нови приоритети. То следва цялостния подход, намирайки баланс между сигурността и основните права на хората и предлага мерки на всички нива на процеса на нелегална емиграция.
  • С цел напълно да осъществи Програмата за действие за връщане, приета през 2002 година, Комисията приема през септември 2005 година предложение за Директива за общи стандарти и процедури в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващите граждани на трети страни. Целта на това предложение е да осигури ясни, прозрачни и справедливи общи правила, отнасящи се до връщането, преместването, използването на принудителни мерки, временна закрила и повторно влизане като вземе под внимание спазването на човешките права и основните свободи на съответните лица.

Миграция и развитие

  • През септември 2005 година Комисията прие съобщение “Миграция и развитие: някои конкретни насоки” (COM (2005) 390). Това Съобщение съставлява отговор на Европейския съвет на поканите, отправени от Съвета през март 2003 година и Европейския съвет през ноември 2004 година, да се предоставят конкретни насоки за подобряване на въздействието на миграцията върху развитието на страните на произход в някои области. Те съставляват следователно принос на емиграционната политика на ЕС към целите на политиката на развитие. Съобщението подчертава мерките и инициативите, които биха могли да доведат до някакъв прогрес.

Съобщението представя брой конкретни насоки в следните области: Изпращане на средства; Улесняване на участието на емигрантите в развитието на страните, от които произхождат; Улесняване на движението “на мозъци” и ограничаване на влиянието на “изтичане на мозъци”.

II) Общ контекст

а.  Дневният ред на срещата в Тампере

Европейският съвет взе решения в Тампере (Финландия) през октомври 1999 година по отношение на емиграционната политика на ЕС, а именно че:

  • тя е базирана на обширен подход за управлението на миграционните потоци, за да намери баланс между хуманитарното и икономическото приемане;
  • тя включва равнопоставено отношение към граждани на трети страни, целейки се, доколкото е възможно, да им даде равни права и задължения като тези на гражданите на държавите-членки;
  • ключов елемент в управленческите стратегии трябва да бъде развитието на партньорства със страните на произход, включително политики за съвместно развитите;

Като първа стъпка при създаването на обща миграционна политика на ЕС, Европейската комисия представи през ноември 2000 г. съобщение до Съвета и до Европейския парламент, за да стартира дебат с другите институции на ЕС, с държавите-членки и с гражданското общество. Съобщението препоръчва общ подход общ подход при управлението на миграцията, който трябва да вземе под внимание следното:

  • икономическото и демографското развитие на Съюза;
  • капацитетът на приемане на всяка държава-членка заедно с историческите и културно връзки със страните на произход на мигриращите;
  • ситуацията в страните на произход и въздействието на миграционните политики върху тях (изтичане на мозъци);
  • нуждата за развитие на специфични интеграционни политики (базирани на равнопоставеното отношение към граждани на трети страни, легално пребиваващи в ЕС, превенцията на социалната изолация, расизъм и ксенофобия и уважаване на различията).

Това съобщение беше последвано от друго през юли 2001 г., което предложи приемането на отворен метод на координация за емиграционната политика на Общността, за да насърчи обмена на информация между държавите-членки по отношение на реализирането на общата политика. Процедурата включва постигане на споразумение по определени европейски цели или насоки, които страните-членки трябва да включат в техните национални планове, които трябва регулярно да бъдат актуализирани.
б. Основните постижения по време на периода на осъществяване на Програмата от Тампере (1999-2004) бяха следните:

Законна емиграция

  • Семейно събиране – с Директива на Съвета 2003/86/EC от 22 септември 2003 относно правата за семейно събиране, влязла в сила на 3 октомври 2003 г. Законодателството на държавите-членки трябваше да бъде съгласувано с тази директива не по-късно от 3 октомври 2005 г.
  • Статус на дългосрочно пребиваване в ЕС – с Директива на Съвета 2003/109/EC от 25 ноември 2003 г. относно статуса на дългосрочно пребиваване за граждани на трети страни, които са легално пребиваващи за пет години на територията на държава-членка, влезе в сила на 23 януари 2004 г. Законодателството на държавите-членки трябваше да бъде съгласувано с тази директива не по-късно от 23 януари 2006 г.
  • Ученици – Директива относно приемането на граждани на трети страни с цел обучение, обмен на ученици, неплатено обучение или доброволческа служба беше приета от Съвета на 13 декември 2004 г. (Директива 2004/114). Тя влезе в сила на 12 януари 2005 г. Законодателството на държавите-членки трябваше да бъде съгласувано с тази директива не по-късно от 12 януари 2007 г.
  • Изследователи – Директива за улесняване на приемането на изследователи в ЕС беше приета от Съвета на 12 октомври 2005 г. (Директива 2005/71). Нейните клаузи трябваше да бъдат изпълнени от държавите-членки до 12 октомври 2007 г.

Интеграция

  • Интеграция и заетост – през юни 2003 г., Европейската комисия прие документ политика по емиграцията, интеграцията и заетостта, в който призовава държавите-членки на ЕС да засилят своите усилия да интегрират емигрантите (COM (2003) 336).
  • Мрежа от Национални контактни точки по интеграцията бяха създадени и се срещат регулярно за обмяна на опит и дискутиране по добри практики. Мрежата осигури ценен принос за подготовката на Ръководството по интеграция, публикувано през ноември 2004 г.

Нелегална емиграция

  • План за действие по отношение на нелегалната емиграция – на 28 февруари 2002 г., Съвета на министрите на ЕС прие общ план за борба с нелегалната емиграция и трафика на хора в Европейския съюз.
  • Връщане – на 28 ноември 2002 г., Съвета прие Програма за план за връщане, които предложи разработването на брой различни по времева продължителност мерки, включително и общи минимални стандарти и насоки за целия ЕС, в областта на връщането при нелегална емиграция.

Отношения с трети страни

  • Спогодби за реадмисия бяха сключени с някои страни (Хонг Конг, Макао, Шри Ланка, Албания) и преговори с още няколко страни са в процес
  • Помощ за трети страни – на 10 март 2004 г. Европейския парламент и Съвета приеха Регулация, създаваща програма за финансова и техническа помощ за трети страни в областта на миграцията и даването на убежище (AENEAS). Тя съдържа многогодишна програма за периода 2004-2008 година с общ бюджет от 250 млн. евро.

В заключение е важно да се спомене, че общата политика на Европейския съюз по отношение на емиграцията не се прилага в Дания, която реши да не участва в прилагането на Глава IV от Договора за създаване на Европейската общност. Великобритания и Ирландия решават за тяхното участие в тези процеси на индивидуална база, разглеждайки всеки отделен случай.